Атанас Далчев. Гостья

Гостенка

Сънят е портата едничка, през която
умрелите при живите дохождат.
Ти влизаш и до мене сядаш бавно.
Аз пръстена със лявата ръка прикривам.
Седиш с усмивка върху устните: ти знаеш.
Не, не, това и другото не ни разделят,
ний пак сме заедно и си говорим.
Ах, как е сладостно това, и тъжно!
Но изведнъж, навън заслушана, ти ставаш
и мълком тръгваш, както в миналите нощи.
Не си отивай! Ден, не ме събуждай още!

Атанас Далчев


Гостья

Во сне ты мне являешься, мертва.
Иначе нам не свидеться— я жив.
Ты медленно садишься на постель.
Я левой обручальное скрываю.
Ты молча улыбаешься, ведь знаешь:
ничто земное нас не разлучит.
Мы снова вместе, так поговорим.
О сладкая, с горчинкою беседа!..
Вдруг ты, прислушавшись, встаёшь,
чтоб без оглядки медленно покинуть
меня... Останься! День, не приходи!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии