Петър Пенчев. Молодость исчезла словно ветер...

Украли молодость мою. При мне.
Пока в пути я с кем-то разговаривал...
И вот, стою, растерян и смущён...
Старец одинокий и беспамятный.

Не знаю, было ли когда-то детство,
Готовил ли шпаргалки для экзаменов,
Оставил ли детей в наследство,
Семейные оковы разорвал ли.

Был ли счастлив я на этом свете?
Отвечать готов ли перед Богом?
Молодость исчезла словно ветер...
Стою смущён. И ничего не в силах вспомнить...

перевод с болгарского
2014


МЛАДОСТТА ИЗЧЕЗНА КАТО ВЯТЪР

Откраднаха ми младостта. Пред мен.
Докато на пътя с някой разговарях...
Сега стоя съвсем объркан и смутен...
Без спомени...Един самотен старец.

Не знам, дали съм имал детство.
Подготвях ли за изпити пищови.
Оставих ли деца в наследство,
Раскъсвах ли семейните окови.

Бил ли съм щастлив на този свят.
Готов ли съм за изповед пред Бога.
Младостта изчезна като вятър...
Стоя смутен. И да си спомня нищо днес не мога...