Радой Ралин. Безысходные дни

Безизходни дни

Омръзнаха ми тези сиви вечери,
омръзна ми еднаквият живот.
Пред мене като символ са изпречени
два клона на изсъхнало дърво.

Зад тях се гушат сгърбените фигури
на хижите с олющени стени
и сякаш арестанти във вериги
се нижат бавно тъжните ни дни.

Понякога не мога да изтрая,
извръщам взор от изгледа унил
и почвам поетично да роптая,
че всеки се е вече примирил.

Едва докоснал скритата тетрадка,
и в пръстите ми ритъмът тупти,
тъгата ми тогава става сладка
и съчинявам толкова мечти.

Омръзнаха ми вечерите сиви!
Омръзнаха ми дните без борба.
Загиваме. В музея спи ръждива
на Чинтулов юнашката тръба.


Безысходные дни

Обрыдла мне житуха серая,
рассветы, дни и вечера.
В окне сушняк крестом— не верую
в сегодня, завтра и вчера.

За «херомъ»— хижина горбатая:
кому ещё тюрьма она?
Куда ни кинь, стена как ватная,
унылой серости полна.

Без поэтического яду я
житухи в целом не терплю:
столбом стою почти не падая,
или пером стену треплю.

До тремора едва печатного
своё возвысив на версту,
скоплю ползучее несчастие,
ращу летучую мечту.

Как рудимент «а толку пули вам»,
в мирке музейном не своём
ржавеет патронташ Чинтулова...
Обрыдло всё. И мы гниём.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы