Пламен Парнарев. Весенняя акварель

Словно ветер
в руках смолк.
Разорвал облаков рубаху.
Пёстрыми звуками
дневного бала
Потоков.И трав.

Все дома из детства
скрыл.
Все дворы.
Все осени из дождевой воды.
Бездомный, в тишине
расплетал в них
след ожившей зимы...

Словно ветер
в руках смолк.
Или ризу облаков
в ночи потерял.
Наперекор пошёл. Где-то после двух...
От ненужных слов одичал.

Только чёрной тушью
рисовал глаза.
Во сне - деревья
во мгле.
И ещё собаку,
грызущую
каждое утро во мне
кость жизни
злобно и жадно...

перевод с болгарского
2017


ПРОЛЕТЕН АКВАРЕЛ

Сякаш вятър
в ръцете е спрял.
Скъсал ризата облачна.
С пъстри звуци
от дневния бал
на треви. И поточета.

Всички къщи от детство
зарил.
Всички дворове.
Всички есени от дъждовна вода.
С тишина и без дом
в тях разплитал
оживялата зимна следа...

Сякаш вятър
в ръцете е спрял.
Или ризата облачна
снощи изгубил.
Минал напреко. Нейде след два...
Подивял от ненужни думи.

Само с черно мастило
рисувал очи.
По съня за мъгли
на дървото.
Ала още е куче,
догризващо в мен
всяка сутрин
костта на живота...