Пламен Парнарев. Скульптура
Понемногу творил тебя в себе.
По кусочкам.
Из слов-глины,
Сна, мечты и прошлого.
Украл песчаник – что проще зимой.
А, может быть, собрал в себе
Оставшиеся дневные половины –
Понемногу тебя собирал. В имени.
Наконец, и душу тобой затворил,
Подобно синей печати.
И кость тебе дал от соли своей,
И к жизни вернул,
Подобно богу или хирургу сердечному.
Хранил в поте лица творение своё.
Но в другом чудо. И вечер
Преграда мне – не достичь тебя.
Даже следами губ на губах твоих, на плечах.
И рассветы –
Словно подобие
Ночи во всяком обыденном безлунии.
Или потому, что в плену
Твоей души всё ещё повторяю
Слова рефрена:
О минувших днях…
(2017)
СКУЛПТУРА
По малко те създавах в мен.
На късове.
От думи-глина,
сън, копнеж и минало.
Откраднал пясъчника – лек за зимата.
А може би отнесъл в себе си
останалите дневни половини –
по малко те събирах. В името.
Накрая и душата с теб затворих,
подобно отпечатък на индиго.
И кост ти дадох, от солта си.
И за живот отново те повиках,
подобно бог или хирург сърдечен,
отгледал с пот творението свое.
Но в друг е чудото. И вечер
до тебе никога не стигам.
В следи от устни, рамене.
И утрини.
Тъй, както е подобие
нощта на всяко делнично безлуние.
Дали защото съм във плен
на твоята душа, все още сричам
онези думи от рефрена:
за миналите дни...
Свидетельство о публикации №117111400649
Ирина Петрова 24 14.11.2017 15:28 Заявить о нарушении