Атанас Далчев. Больница

Болница

Тази бяла варосана зала на градската болница,
до самите стени прилепените бели легла
и лица побледнели по тях, и лица меланхолни
с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.

Тези черни ръце връз прострените бели покривки
като черни оголени клони на зимния сняг,
тези сухи ръце и ракривени болни усмивки,
и очи може би вече вгледани в другия свят.

Тишината и здрачът и тези прозорци тъжовни
със петна от мухи и с бразди от прахът и дъждът,
и звънът, и звънът на големия стенен часовник
сякаш тежките стъпки на близката смърт.

Атанас Далчев


Больница

Известковый пенал как финал— городская больница,
за кроватью кровать вдоль карболкою пахнущих стен,
цвета мглы городской неподвижные грубые лица,
губы цвета земли, и глаза без любви перемен.
 
Пары голые рук протянулись на белых простынках,
словно пары ветвей на холодном убитом снегу.
Пальцев недокресты. И в кривых изболелых улыбках
одинокая боль как игла в разорённом стогу.

Тишина и покой. Меланхолия в окнах кручинных,
многоточия мух и косая линовка дождя.
Часовой перестук как шажки неизбежной кончины,
или там за стеной молотки гробовые мождят.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы