Пламен Парнарев. Где-то там живёт июль...

Где-то там -
в тебе. Во мне...
За мглой зелёной мрака,
спит июль.
Один.
Как ожидание.
Забыт.
Иль погребён -
под грудой слов молчания.
Под тяжестью шагов, оставленных
случайно...
В одном из нас -
живёт июль.

Где-то там -
в тебе, во мне,
на дорогах бывших,
я рану схоронил
как день,
из которого в другой
никто не вышел.

Где-то там.
Об осени забыв.
На берегу
серебряной горошины луны,
за мглой зелёной где-то...
Спит июль. И видит лето.
________

В прибоя крике измождённом,
в теле утонувшего в ночи.
В рассветных звёздах,
ветром унесённых,
живёт июль.
В других двоих...

п.п.

Тебя узнаю я...однажды.
В дороге зимней. В листке из осени забытой.
Ты будешь моим сном. И ветром,
и нашей песней скрытой.

Дыханье липы мне напомнит
всю нежность твоих уст.
С утра до ночи распаляя
жар одиноких чувств.

А рядом с нами станут дети,
играя, рвать лохмотья ветра.
И вместо радуги в глаза им будет
заглядывать разбуженное
лето...

перевод с болгарского
2013


ТАМ НЯКЪДЕ ЖИВЕЕ ЮЛИ...

Там някъде -
до мене. И до теб...
Отвъд зелената мъгла
на мрака,
нощува юли.
Сам.
Като очакване.
Забравен.
Или забранен -
под купчината думи
за сбогуване.
Под стъпките, оставени
от някъкъв...
от някой в нас -
живее юли.

Там...
някъде -
до мен и теб.
Където са пътеките от минало,
аз раната зарових
като ден.
От който никой
в другия
не е пристигал.

Там...
някъде.
Забравил есента.
От сребърното копче на луната.
Отвъд зелената мъгла...
сънува юли. Своето лято.
_____________

Прибоят е развързан вик.
От тялото на нощния удавен.
С осъмнали по вятъра звезди
живее юли.
В други двама...

п.п.

Ще те срещам...понякога.
В зимен път. В листо от забравена есен.
Ще ми бъдеш и вятър и сън.
Скрил от другите нашата песен.

Ще откривам в дъха на липа
колко нежни са твоите устни.
Всяка сутрин ще пали. С нощта.
Самотата на моите чувства.

А зад нас ще играят деца.
С парцалавата дреха на вятъра.
И в очите им, вместо дъга,
ще наднича събудено
лятото...