Радой Ралин. Шофёр Иван

Шофьорът Иван

Двама сме будни в колата—
само шофьорът и аз.
Другите върху седлата
дремят и “хъркат на глас”.

Аз съм от всички най-малък
(не съм служил дори!),
лесно ме сън не поваля,
буден ще чакам зори...

Стиснал кормилото яко,
кара шофьорът Иван.
Харен е той. И добряк е.
Вечно бъбрив и засмян.

Той със насмешка ми дума:
"Ти ми се пишеш юнак,
ала щом свирнат куршуми,
как ще удариш на бяг!"

После надълго се хвали:
"зар на завоите" бил,
целият фронт обикалял,
много ранени спасил...

В минни полета минавал
даже малко пиян.
Тук по гласа го познавам,
лъже шофьорът Иван.

Да, но нощта я изкарахме,
без да помислим за сън.
Ставайте вече, другари!
Развиделява се вън.

Радой Ралин


Шофёр Иван

В кузове рота дремлет.
Я и шофёр Иван
мелем аки емели,
стелем словес туман,

с красноармейским вкусом
борем беседой сон
молодец я безусый,
тёртый калач он.

Где не пройти танку,
ямой-ухабой пьян,
вертит свою баранку
добрый остряк Иван.

Я, говорит, знаю,
пули быстрей ты:
как засвистит, заяц,
опрометью в кусты.

Я, говорит, знаю
фронт как свои пять,
раненых спасаю,
кузькину видел мать.

Я, говорит, чую
мины (как мерин врёт)
нюхом (хохочу я,
руль мне в зубастый рот).

Дуется он молча.
Каждый на своём.
Перехитрив ночку,
рота, стучим, подъём!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы