Дамян Дамянов. Осень

Есен

Опърпано-клонесто-жълта
сиромахкиня с палто,
от друг подарено, нахълтва
при мен през стъклото. А то

прилича на рамка картинна,
в която от тъжни бои
стои тя— една просякиня
и жълти монетки брои.

Ах, есен— предишна любима
и днешна старица! Във теб
аз виждам пристъпваща зима
с крачета на босо дете,

изгубено в белите дебри
на първия падащ бял сняг!
Ах, есен...
          И мръква ноември.
Уж светещ, а цял в идещ мрак.

Дамян Дамянов


Осень

От дождей полуслепая
осень, нищенка в пальто
(с плеч чужих) листву сметает
за моим, в моё окно.

За стеклом пейзаж печальный:
листья словно медяки,
невесомые вначале,
тяжелеют от тоски.

Я любил тебя когда-то.
В неразлюбленной теперь
вижу зиму на запятках,
(детку в дебрях, мой обет),

босоногую, как с летом...
Бесконечен первый снег!
Осень, осень...
               Меркнет светлый
мой ноябрь, беря разбег.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы