Пламен Парнарев. Самосев
И ты
Бросишь в меня камень,
От твоей
Иссушенной души
Отколотый.
Назовёшь меня
Злым, предателем.
Опалишь губы,
Касаясь
Стен
Дома моего одиночества.
И повернёшься ко мне спиной.
Душа моя перестанет расти.
Закончится земной путь
От несказанных слов,
И стану сам себе и древесный сук,
И последняя крепкая верёвка…
И ты
Бросишь
В меня камень.
В распахнувшейся тишине
Я буду повешен.
Самосев.
Окаменевший.
И только…
(2017)
САМОРОСЛЯК
И ти
по мен
ще хвърлиш камък,
от сухото в душата ти
откъртен.
Ще ме наричаш
зъл, предател.
Ще палиш в устните
докъсно
стени
от къщата на самотата ми.
И ти ще ми обърнеш гръб.
Ще спре душата да расте.
Осъмнал този земен път
от премълчани думи,
за себе си ще съм и клон.
И сетното добро въже...
И ти
по мен
ще хвърлиш камък.
В отключената тишина
ще съм обесен.
Саморасляк.
От камъни.
И самота...
Свидетельство о публикации №117111200315