Дамян Дамянов. Итог жизни

Итог жизни

Рождён, живу и  умираю.
На свет явился плача я:
так полз и шёл с начала к краю,
вставал и падал в три ручья.

Летел сперва. Влачусь как битый
от лет, болезней и потерь.
Спины не гну ни на погибель,
стучась «не в ту» большую дверь.

Терзая трепетную лиру
ради общественных идей,
я пел своё. Оставлю миру
немало книг и чуть детей.

Мои стихи допишет ветер,
а дети горы покорят
мои на две, пожалуй, трети–
за папкой шли, малы, не зря.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Родих се

Родих се. Поживях. Умирам.
Дошъл съм с плач аз на света.
И с плач живях. Със плач неспирен
вървях, и падах, и летях.

Макар сломен от болно здраве,
макар и с дух не толкоз як,
вървях превит, ала изправен,
ала със непревит гръбнак.

И колкото можах, направих,
и колкото успях —родих.
За спомен на света оставих
деца и недописан стих.

Дано децата ми с възвишен
път докатерят моя връх.
А свирещ вятър да допише
стиха ми с вечния си дъх.

Дамян Дамянов