Пламен Парнарев. Она

"...запомни: у души нет морщин!"
               
             Мадлен Алгафери

     *  *  *

Она и берег. И волна.
Тихий шелест листьев.
Позднее эхо в моих снах. Или
объятье остывшее...

Прошлое моё. И будущее.
Воздух. И птица...Прощание.
Поздний дождь на моих глазах.
Вокзал, зимовавший ночами.

Она убивает меня. Потихоньку...
Нитью любви. Вечности камнем.
Струйкой, щепоткой песка -
близка...и так далека она.

Не покидай меня, неистовая!
Останься там, на холме. В мечтах.
Выкашивай их. В глазах моих.
В лип запоздалых снах.

перевод с болгарского
2003

"...запомни: душата бръчки няма!"

             Мадлен Алгафери

      ТЯ
 
Тя е брегьт. И вълната.
Тихият шепот на листите.
Късното ехо в съня ми. Или
прегръдка изстинала...

Миналато в мене.И бъдъще.
Въздух. И птица...Сбогуване.
Късният дъжд зад очите ми.
Гара, в нощта презимувала.

Тя ме убива. Полека...
С нишка любов. С камък вечност.
В струйката пясък от щепите -
близка...и толкоз далечна.

Не ми отминавай, лудетино!
Остани там, на хълма. С мечтите.
Тях прекосявай. В очите ми.
С късният сън на липите.