Пламен Парнарев. Одежда

На том краю пути,
где небо
свободно от желаний,
а птицы - уставшие путники,
прячут тела в угасающем солнце.
Где ветер разбил радугу,
и серебристые мелкие сферы
мерцают в окнах,
мной позабытого дня...

На другом краю взгляда...
в том сне, где
лето в одной рубашке,
и крадётся на цыпочках
беспризорное утро. Там
воздух тебя забирает у ночи,
и ты исчезаешь по их следам
за порогом.
Я - дух из тишины
и крови.
Твоя одежда любви
и верности.

перевод с болгарского
2013


  Д Р Е Х А

На другия край
на пътя, където
небето е разтребено
от мечти.
А птиците са уморени пътници,
скрили тела
в последното слънце.
Където вятърът е счупил дъгата,
и малки сребърни сфери
живеят в прозориците
на изоставения ми ден...

На другия край погледа...
в този сън, където
лятото е по риза
и пресича на пръсти
ничие утро. Там
въздухът те грабва
от нощта,
и исчезваш по следите и
зад прага.
Аз съм дъх от тишината
и кръвта.
Твоята дреха за любов
и вярност.