Мария Шандуркова. Напрасен зов мой
Напрасен зов мой, ты меня не слышишь.
Твой дух сейчас за тридевять земель.
Ты не со мной ночным туманом дышишь,
С другою пьёшь любви горячий хмель.
Я одинока в мире? Нет? Не знаю.
Как прежде, вижу, слышу… Больше – что ж?..
Меня так нежно ветер обнимает –
Твою, как видно, искупает ложь.
(2017)
* * *
Излишен е викът ми, не ме чуваш.
Отнесен си, духът ти е далеч.
Сърцето ти със друга другарува,
на друга шепнеш нежна реч.
Сама ли съм в света? Не знам. Едва ли.
Щом виждам, дишам и тъжа...
В прегръдките си вятърът ме гали –
изкупва твоята лъжа.
Свидетельство о публикации №117110600731
Лара Нуар 06.11.2017 23:56 Заявить о нарушении