Радой Ралин. Снежный сон

Снежен сън

 Снежният вятър изсвирил навън
 и ми прекъснал дълбокия сън.

 Гледам прозореца: още е тъмно.
 Гледам часовника: трябва да съмне.

 Грабвам багажа— и целия ден
 има да зъзна във влака студен.

 Няколко вечери чакат в треска:
 «Вчера не дойде, ще дойде ли днеска?» 

 Мама е сложила вече софра,
 шета мъничката моя сестра...

 Мисля си мамо!... Къде ще пътувам?
 Своите близки на сън ще сънувам.

 Дебне край родната къща агент,
 тропа на нашите, пита за мен...

Влакът изсвирва... Мен вече не чакат.
Чужди войници дохождат с влака.

Роден град, родна страна, докога
в теб ще тъпче свободно врага...

Радой Ралин


Снежный сон

Воем метель оборвала мой сон—
воин не спит под бронёю кальсон.

Глядь на часы я. В окно— уж не рано.
Время вперёд! Я прощаюсь с диваном.

В руки багаж и на поезд бегу
зябнуть на полке иголкой в стогу.

Вечер за вечером ждут меня, жгут
свечи... Живой я, Адольфу капут!

Матушка стол накрывает, пора.
Ей помогает малышка сестра.

Топчется зря возле дома агент:
главный в бегах, и товарищей нет.

Вот и гудок. Задремать бы... куда там:
ходят с проверкой чужие солдаты.

Немцы со свастикой, Родина мать,
вечно ли будут вагоны топтать?

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы