Евгени Алексиев. За пределом и дальше
Я родился и в это поверил.
Жизнь не зная, я думал: живу.
Всё неверными мерками мерил.
Оказалась жизнь сном наяву,
Оказалась туманом и тенью…
Я бродил то вверху, то внизу.
Пил вино неземного сомненья.
И познал смертной боли слезу.
Жаждал сна за пределом незримым…
Смерть однажды сказала: «Проснись,
Перестань быть, как призраки, мнимым,
В дом родимый из грёзы вернись».
(2017)
ОТВЪД И ОЩЕ ПО-НАТАТЪК
Родих се, в туй повярвах, без да съм свидетел,
въобразих си, че живея, но разбрах,
че все още съм отвъд, пих вино...
животът се оказа сън, мъгла и сенки,
опитвах се да плувам в низостта,
в "живота" опознах "смъртта" и болката от нея,
пих вино в мрака на мъглата, но жадувах за съня,
все още бях отвъд...На сенките в съня
смъртта ми каза, че е време
да се събудя и да тръгна към дома си.
Свидетельство о публикации №117110400460
От всей души желаю Вам успехов в Вашем благородном деле!
С уважением и благодарностью - Елена.
Елена Зернова 24.02.2023 14:18 Заявить о нарушении