Пеньо Пенев. Откровенность

Откровенность

Я вскипел от дороги по кругу.
Я устал как во мгле без огней...
Сердце болью налитое туго
расплескать... не могу... всё больней...

Стало быть, по делам не устроен?
Разведёт кто чужую беду?
Может быть мне когда-то откроют...
Кто нибудь... я пока... подожду!

Гол и голоден я, хоть на воле!
Вас, невольников, не огорчу...
В самой жалкой,  просителя роли,
в уголке... посижу... помолчу! 

Я бездомный скиталец повсюду,
не товарищ, а так, гражданин...
Помогите мне, добрые люди!
Я изгой... одинокий... один!

Тупики на замках: нет началу
завершиться с обрыва броском...
Что рука вам моя отстучала
сердце тут же вобрало молчком.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


 Откровение

Натежал е на дните простора,
накипял от безпътни мъгли...   
И сърцето, преляло от горест,
ме боли, ме боли, ме боли...

Кой ще чуе? Защо да говоря?
За вас чужда е мойта тъга...
Но ще чакам врата да отворят...
Докога? Докога? Докога?

Като друмник бездомен в умора
спирам тук, път изходил голям...
Отворете ми, милички хора!
Аз съм сам! Аз съм сам! Аз съм сам!

Нямам нищичко. Само неволя!
Но аз няма да ви огорча...
Кротко в ъгъла седнал на стола,
ще мълча… Ще мълча… Ще мълча!

Всеки път има край и начало,
дъжд заплиска ли— ще превали.
А сърцето, от мъка преляло,
няма никога да отболи...

Пеньо Пенев