На закате розовые скалы,
в шелка одеты золотые дюны,
следы, внезапно уходящие куда-то,
и песни моря под гитары струны.
Прислушайся. К песку серебряному ухо приложи.
Вода дробит скалу и разливает нежность.
Пульс Вечности ты в этом улови,
а в плеске волн печаль и безнадежность.
перевод с болгарского
1997
С О З О П О Л
При залез има розови скали.
Загърнати в коприна златни дюни.
Изчезващи в безвестното следи.
Морето пее под китарни струни.
Послушай го. Ухо към сребърния пясък долепи.
Вода троши скали или разлива нежност.
Пульсът на безкрайността му долови.
Вълните бият със печална безнадежност.
Петър Пенчев. Созопол
© Copyright: Ирина Петрова 24, 2017
Свидетельство о публикации №117103103555
Свидетельство о публикации №117103103555
Рецензии