Христо Банковски. Признание

Признание

Обичам лудите глави—
те скитат в хиляди посоки
и никога не им върви
да вземат постове високи.

Те много често нямат дом
и другите им се присмиват,
след някакъв жесток разгром
до смърт от болка се напиват.

И после тръгват пак на път—
уверени и упорити,
така до сетен дъх вървят
и всичко плащат със главите си.

Сразена пада глупостта…
Умират догмите със нея…
Най-сетне техен е света
и имат Домове - Музеи.

Издигат паметник от страх
ония, дето са ги гонили,
пред тях се спират със поклони
и все пак— се боят от тях.

Че те са мъртви, но уви!—
дори и мъртви са опасни…
Обичам лудите глави—
горещи, буйни и прекрасни!

Христо Банковски


Признание

Люблю упрямых дураков,
крылато в дверь входящих боком,
парящих ой как высоко
в виду насестов невысоких.

Без дома часто, дураки,
терпя укусы гомоволков,
напьются вусмерть от тоски,
забыться дабы ненадолго,

и вновь на круги, спросу нет,
собой рискуя как немногим...
За дураками на тот свет
порой уходят даже догмы.

Свергают памятники тем,
дома-музеи строят этим,
весну носившим на хвосте
великим, надо же, поэтам.

Возводят их на пьедестал,
умы и гордость разных наций,
и те, чья совесть нечиста,
поклоны бьют, зане боятся

забронзовелых целиком
пост мортем, но ещё опасных.
Люблю упрямых дураков,
горячих, умных и прекрасных!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы