Николай Заболоцкий - Облетают последние маки

Николай Заболоцкий
Облетают последние маки

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

И последните макове капят

И последните макове капят,
литват жерави, носи се глас,
боледува природата в мрака,
не прилича на себе си тя.

В запустялата гола алея
шум се носи от жълти листа,
ти за себе си що не жалееш,
що се скиташ със гола глава?

Виж, животът навред се стаява
и окастрени вейки стърчат,
а пък тебе какво те смущава,
що се случи със твойта душа?

Как посмя ти прекрасната тая,
драгоценната твоя душа,
да я пуснеш да броди в безкрая,
да загине в далечни места?

Нека падне във къщи стената, 
нека пътят се вий в тъмнини,
най-печално в света е, когато
сам на себе си ти измениш.

1952
Превод: Мария Шандуркова, 27.10.2017 г.

-------------------------

И послЕдните мАкове кАпят,
литват жЕрави, нОси се глАс,
боледУва прирОдата в мрАка,
не прилИча на сЕбе си тЯ.

В запустЯлата гОла алЕя
шум се нОси от жЪлти листА,
ти за сЕбе си щО не жалЕеш,
що се скИташ със гОла главА?

Виж, живОтът наврЕд се стаЯва
и окАстрени вЕйки стърчАт,
а пък тЕбе каквО те смущАва,
що се слУчи със твОйта душА?

Как посмЯ ти прекрАсната тАя,
драгоцЕнната твОя душА,
да я пУснеш да брОди в безкрая,
да загИне в далЕчни местА?

Нека пАдне във кЪщи стенАта, 
нека пЪтят се вИй в тъмнинИ,
най-печАлно в светА е, когАто
сам на сЕбе си тИ изменИш.

---------------------------

Облетают последние маки

Облетают последние маки,
Журавли улетают, трубя,
И природа в болезненном мраке
Не похожа сама на себя.

По пустынной и голой алее
Шелестя облетевшей листвой,
Отчего ты, себя не жалея,
С непокрытой бредешь головой?

Жизнь растений теперь затаилась
В этих странных обрубках ветвей,
Ну, а что же с тобой приключилось,
Что с душой приключилось твоей?

Как посмел ты красавицу эту,
Драгоценную душу твою,
Отпустить, чтоб скиталась по свету,
Чтоб погибла в далеком краю?

Пусть непрочны домашние стены,
Пусть дорога уводит во тьму,-
Нет на свете печальней измены,
Чем измена себе самому.

1952
Фото: Диди Христова, Болгария