Николай Лилиев. Простор трепещет...

Трептят простори, осветени
от първи есенни лъчи.
Ден е,
но не пред моите очи.

През замъглените завеси
напусто взирам се навън.
Где си
на миналото златен сън?

Николай Лилиев


Простор трепещет просветлённый
начала осени и дня.
Сонный
мой взор, и день не для меня.

Как в полумглу прощанья с летом,
смотрюсь напрасно я в окно.
Где ты,
весна несбыточная снов?

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии