Христо Банковски. Поэт

Поэт

Я древний и гневный
как само искусство,
сегодня— Гомер, завтра— Блок.
Я— ослепительная лавина чувства:
поэзия— мой вешний, сердечный порок.

Меня убивали эпохи, дантесы и женщины,
алкоголь и бедность, безумие и доброта.
Но мои песни состоялись, как второе пришествие,
и этот мир заселили навсегда.

Я— Ромео и чистый, порочный варвар,
клубок тонких нервов, город за чертой.
Живу в своей наэлектризованной державе,
в костюме из прекрасных и гордых слов
всегда молодой.

Цари бросали в тюрьмы
меня, заключённого в слова.
Любимые из сердец меня выкуривали,
с гильотин катилась моя голова. 

Я ранен цветами, эдельвейсом высоким,
мелодией пули, сладкой ядовитой стрелой.
Люблю дикую внезапность потока
летящего свободно вниз
рядом с несчастной скалой.

Моя нервная и неровная дорога вьётся
под радугой из ветров и облаков,
а когда другого не остаётся,
вдумчиво сбиваю себе гроб из стихов.

Ибо вокруг во мне бессмертия
смертных веков на цыпочках кутерьма.
Я—  вся поющая, озвученная Вселенная,
воплотившаяся поэзия сама!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
 

Поетът

Аз съм древен и гневен,
като самото изкуство,
днес се казвам Омир, а утре Блок.
Аз съм една ослепителна лавина от чувства—
поезията е моят вечен, сърдечен порок.

Аз съм порочен и чист варварин и Ромео,
кълбо от тънки нерви, един далечен град.
В своята наелектризирана държава живея
в костюм от горди и прекрасни думи
и оставам винаги млад.

Убиваха ме Дантеси, жени и епохи,
алкохол и мизерия, лудост и доброта.
Но моите песни като второ пришествие дойдоха
и завинаги заселиха света.

Царе ме пращаха на заточение, когато
заточен в словото —не чувствах това.
Любими жени ме уволняваха от сърцата си
и гилотини прегръщаха моята глава.

Имам рани от цветя, от еделвайси високи,
от мелодия на куршум, от сладка отровна стрела.
Обичам дивата неизвестност на потока,
полетял свободно надолу
от една горчива скала.

Моят път се лута нервен и неравен
под ярка арка от облаци и ветрове,
а когато нищо друго не ми остава—
сковавам си спокойно ковчег от стихове.

Защото край безсмъртието, което е в мене,
смъртните векове—  внимателно—  на пръсти вървят.
Аз съм цялата пееща, озвучена Вселена,
аз съм самата поезия, добила плът!

Христо Банковски