Народе мой

Автор:Генка Богданова

Народе, скъпи мой, съдбата си жестока
оплакваш тихо, горко всеки ден.
Един ли „политик”, предавал те безоко,
виновен е, че днес си угнетен?

Веднъж ли подло те окачваха на кръста
с „Разпни го, че е още горд и жив!”
и смъкваха от кървавия гръб чевръсто
последната ти риза с поглед див.

Омайваха те дълго със лъжи красиви,
приспиваха те със надежди празни
„държавниците” ни – продажни и крадливи,
предатели – търгаши, безобразни.

Хиени от чужбина ръфаха плътта ти,
душата ти изгаряха на клада,
отровиха с лъжи, поквариха ума ти,
сърцето ти обрекоха да страда.

Като вампири пият свежата ти кръв,
децата ти слугуват във чужбина.
Родната земя е разпродадена със стръв,
всеки поруга я и замина.

А ти мълчиш, търпиш гнета, народе мой,
а ти предлагаш другата си буза!
Примирил си се, приемаш робския покой
на обречен, страдащ от проказа.

А безстрашен бе, и беше горд, народе мой!
В битките громеше враговете.
Имаше победи, слава, чест, народ-герой,
днес си плахо, осланено цвете!

Вдигни, вдигни главата си, народе скъп!
Дома и свободата ти погазват!
Спомни си, че предателите не със скръб,
а с удари ответни се наказват!