Танго през октомври
в който теб те срещнах някога,
когато леден, лепкав мрак
изпълваше душата ми.
Далечни спомени ме върнаха
в една мансарда сред звездите,
в която само ние двамата
танцувахме, от хора скрити.
Обсипани със звезден прах,
изпълнени с ъс чувства съкровени,
танцувахме в най-нежен такт,
отдадени, с ръце преплетини.
Душа в душа, сърце в сърце,
ликуваха във дните есенни.
И всичко в нас превръщаше се
в нежна музика и тиха песен...
EL
18.10.2017
EN_fi_su_EL_Леналеночка
Свидетельство о публикации №117102610010