Христо Банковски. Предчувствие

Предчувствие

Ще бъде светло, топло и красиво—
зелено щастие света ще бъде.
И върховете—  птици мълчаливи—
не ще повярват в моята присъда.

В мен ще догаря сетната обида—
последна болка ще прелее в мен,
и аз от тоя свят ще си отида
безкрайно тих, безкрайно уморен.

А планината ще се смее просто
със устните на своите растения
и буките, от мълния докоснати,
като свещи ще изгорят за мене.

Природата навред ще тържествува,
небрежна към живота и смъртта.
В реките и потоците ще плува
безсмъртната и смъртна красота.

И аз не знам, почти не знам доколко
ще съм щастлив, но слънцето ще свети
и няма вече да усещам болка
във тоя страшен апарат —сърцето.

Невидима ръка ще ме приспива —
ръка спокойна, нежна и добра.
Ще бъде светло, топло и красиво
и ще умра…

Христо Банковски


Предчувствие

Всё будет так: светло, тепло, красиво...
Счастливо всем, невелика потеря.
Вершины гор, орлицы в крепе сивом
в уход мой нет, не сразу... не поверят.

Дотла сожгу последнюю обиду,
утихший, боль сверхгромкую приму,
и я уйду, как на минуту выйду,
усталый сам не свой, со света в тьму.

Цветы мои не бросят вслед «ни пуха»,
смеясь, уйдут в свою, не нашу вечность.
Лишь молния в тот миг коснётся буков,
и догорят по мне живые свечи.

Небрежная к житью-бытью и смерти
природа пир торжественный продлит.
Бессмертное и смертное без третьих
из виду не исчезнут как вдали.

Не ведаю, гадаю лишь, доколе
с остатком счастья под светилом греться,
пока стучит ,чихая не до боли,
мотор, давно не пламенное сердце.

Незримая рука меня баючит,
добрейшая из самых нежных рук.
Всё хорошо, а будет ещё лучше,
когда умру...

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы