Петр Пенчев. Ещё раз о любви
Как и прежде, я в тебя влюблён –
В каждый жест твой, в сказанное слово,
В тело, что струной звучать готово.
Поцелуев жжёт меня огонь.
Восхищён лицом твоим родным.
Ты сама - как музыка Шопена.
Я благословляю счастье плена
Рук твоих. Я ими лишь храним.
Среди тысяч слов душой ловлю
То – одно единственное слово,
Что для слуха и старо – и ново –
Это слово вечное – ЛЮБЛЮ…
(2017)
ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ЛЮБОВТА
Продължавам в теб да се влюбвам -
във всеки жест и казана дума,
от горещите ти целувки ставам безумен
и от тялото ти - опънато като струна.
На ненабръчканото ти лице се възхищавам
и от мечтите ти, съзвучни с музиката на Шопен,
Безгрешните ти мисли благославям
и ръцете ти, които ме държат във плен.
Между толкова хиляди в речника думи
за тебе търся единствено вярната и чиста,
която уморените чувства да буди -
вечната дума - ОБИЧАМ...
Свидетельство о публикации №117102300730
Лара Нуар 24.10.2017 14:51 Заявить о нарушении
Елена Зернова 24.10.2017 15:08 Заявить о нарушении