Михаил Анищенко-Шелехметский - Ночь в октябре

Михаил Анищенко
Ночь в октябре
http://www.stihi.ru/2012/09/03/6121

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Нощ през октомври

На тревата проклета припадам, 
слушам грохот на трупи, тътнеж.
Тъй пропада от покрив в земята
Великанът мой с чувства безчет.

Че дошло безпросветното време,
време хлъзгаво в път и навред.
Ти се взираш с тъга уморено,
или нищо не виждаш пред теб. 

Великанът се спъна бездарно
и във нищо докрай не успя...
От раздялата в мене е празно
и на две крачки - бездна - нощта.

И потекоха пръсти студени      
като ручеи в сънния студ... 
И стените - пустини над мене, 
се притиснаха в моята гръд.

Превод: Мария Шандуркова, 19.10.2017 г.

---------------------------------

На тревАта проклЕта припАдам, 
слушам грОхот на трУпи, тътнЕж.
Тъй от пОкрива пАда в земЯта
ВеликАнът мой с чУвства безчЕт.

Че дошлО безпросвЕтното врЕме,
време хлЪзгаво в пЪт и наврЕд.
Ти се взИраш с тъгА уморЕно,
или нИщо не вИждаш пред тЕб. 

ВеликАнът се спЪна бездАрно,
и във нИщо докрАй не успЯ...
От раздЯлата в мЕне е прАзно
и на крАчки две - бЕздна - нощтА.

И потЕкоха прЪсти студЕни      
като рУчеи в сЪнния стУд... 
И стенИте - пустИни над мЕне, 
се притИснаха в мОята грЪд.

----------------------------

Ночь в октябре

Припадаю к проклятому зелью,
Слышу грохот поленьев и хруст. 
Это падает с крыши на землю
Великан моих завтрашних чувств.

Беспросветное время настало,
Время скользких тропинок и крыш.
Ты глядишь тяжело и устало,
А порой и совсем не глядишь.

Великан оступился, как бездарь,
Ничего не успев до конца…            
И разлука мне кажется бездной, 
В двух шагах от ночного крыльца.   

Ручейки твоих пальцев остыли,
Потекли в леденящие сны…
И сошлись, как четыре пустыни,
Надо мною – четыре стены.