Духай, палав ветре
„Вятърът, проклетникът – раздра
ризата на бялата бреза… ”
Автор: Павел Матев
******************************
Павел хич не се поколеба,
хвърли вятъра към бялата бреза –
да разкъса ризата ; нежна,
да я подчини с любов метежна.
Припев:
И настана чудо – истинско и лудо –
тя снага извива – може би щастлива!
Нежните ; клонки – в унес се люлеят,
в гнездата ; птичи – птички песни пеят!
Вятърът се кротна. Страстта му утихна,
а наперен врабчо – силно му подвикна:
- Духай, палав ветре, духай и не спирай!
Любовта скътана – ти я преоткривай!
Автор: Величка Богданова – Литатру
София, 22.10.2017, 09:10 ч.
............
«Ветер, проклятый - порванный
рубашка белой березы ... "
Автор: Павел Матеев
*****
Пол не колебался,
ветер дул белой березой -
нежно порвать ее рубашку,
повиноваться ему любовью к близости.
Припев:
И было чудо - настоящее и сумасшедшее -
она откидывается назад - может быть, счастлива!
Ее тонкие веточки - качающиеся,
в его гнездах птицы - птицы поют!
Ветер тикал. Его страсть утихла,
и хмурый воробей, - крикнул он ему,
- Дух, озорной ветер, удар и не останавливайся!
Любовь закончилась - вы заново открываете ее!
...
Свидетельство о публикации №117102204548