След летните потоци от лъчи,
след разгорещените любовни страсти,
дъжд есенен вали и си мълчи,
в очакване да чуе мило: - Здрасти!
И чува го - от кестените диви.
Потропват върху мокрия паваж,
търкалят се като деца игриви
и поздравяват всеки минувач.
Два кестена към мене се търкалят…
два кестена са като две съдби,
събрали се догде им дойде краят,
за да не са сами, за да не са сами.
Припев (ако се ползва за песен):
Не са сами. Не са сами. Не са сами.
И се обичат може би,
може би... може би,
може...
Дай боже!
Литатру
20. 10. 2017
Снимка - от Фейсбук
Два кестена не са сами
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2017
Свидетельство о публикации №117102104198
Свидетельство о публикации №117102104198
Рецензии