Алкаш

АЛКАШ

Открой, братишка, ты бы мне помог.
Холодный ветер. Да и климат влажный.
Открой свой бронированный ларек,
Я умираю над ручьем от жажды.

Каким ручьем? Так говорил Вийон.
Французский бомж. Похмельная цитата.
А, может, не ручей, а Тихий Дон? —
Где русский брат не пожалеет брата.

Один торгует пивом и вином,
Другой от них с утра невзвидит света,
От жажды умирая над ручьем,
По версии французского поэта...

Я говорю, конечно, невпопад,
Стараюсь быть своим. Родным. Любезным.
А денег нет —
Но разве ты не брат?!
Ты понимаешь русские болезни.

Как получилось, не возьму и в толк,
Как вышло, что в постыдной круговерти
Я должен всем?!
И не отдать мне долг.
Не расплатиться и до самой смерти.

Ты помоги.
Без шуток. Без обид.
Все помогают — как прожить иначе?
Во мне душа бессмертная болит.
Бессмертная! А это что-то значит.

И боль ее переполняет плоть
Мучительной и безутешной скорбью.
Прости меня…
Прости меня, Господь!
Я оскорблял Твой образ и подобье.

Сам выбирал дороги и пути,
И те мечты, что никогда не сбылись.
И я Тебя молю, долги прости
Тем, кто долги простил —
Воздай за милость.

Прости и скупость.
Ты всё можешь, Бог.
Душа горит — и значит, виновата.
Прости нам бронированный ларек,
Где русский брат
Не пожалеет брата.

Перевод на болгарский Тихомира Йорданова

ПИЯНИЦА

Премръзнах, братко, отвори.
Навънка студ за зимата обажда.
Дюкянчето си отвори в зори,
защото тука ще умра от жажда.

Рекичка ли? Тъй казваше Вийон.
Бездомник френски. Туй ми е в главата.
Рекичка може да не е, а Тихий Дон,
руснакът дето не пожалва брата.

Един търгува с бира, с алкохол.
А друг - със жаждата юнашка.
И според версията на поета - гол
умира, за да пийне само чашка.

Разбира се, че дрънкам не за свят.
Старая се да бъда свой, другар, съгласно
и безпаричен. Ти нима не си ми брат?
Не си ли с руски болести наясно?

И как така тъй стана, не разбрах.
Но аз и във пиянската омая
разбирам: имам дългове за страх,
които чак до гроб ще плащам. Зная.

Не ме обиждаш ти, помагаш ми, нали?
Помагат всички тук със свое и несвое.
В гърдите ми безсмъртната душа боли.
Безсмъртна ли? Това сега какво е?

Но болката изпълва ми плътта,
със скръб мъчителна ще ме загроби.
Прости ми, Господи, единствен на света,
че оскърбявам Твоето подобие.

Избирах сам аз път, мечти
от тези, дето се не сбъдват и насила.
О, Боже: дълговете им прости
на тези, опрощаващите, дай им милост.

Да сториш можеш всичко за пиян,
изгарящ в жажда непозната.
Прости и на кръчмарския дюкян,
руснакът дето не пожалва брата.