Снегопад. Петр Пенчев
Одна и та же вьюга обнимает.
Ночь обернёт нас черным крепом
и в нежность превратится.
И аромат снегов,от счастья тая,
На землю ляжет,как верный пёс,
Меж ног свернётся стражем,где ты и я.
Сбежать,чтоб не смогли...На всякий случай...
Целият във нежност се превръщам
Петр Пенчев
Под един и същи снегопад се движим с теб.
Една и съща е вихрушката, която ни прегръща.
Загръща ни нощта със черния си креп -
целият във нежност се превръщам.
Ароматът на снега от щастието се топи
и върху земята ляга, като вярно куче,
в краката свикнало да бъде, дето си и ти.
Да не избягаш пак...За всеки случай...
http://www.stihi.ru/2017/02/03/8181
Выражаю огромную благодарность Веселинке Стойкович за помощь
Свидетельство о публикации №117101711420