Петыр Алипиев. Дождь в июле
Прехвръкна птица и нададе вик.
Светкавица замря високо.
Тревите се изправиха за миг,
за да подишат по-дълбоко.
По клоните покапа едър дъжд.
Цветята вдигнаха листа зелени.
Но облака отплава изведнъж—
остави всички натъжени.
Замина. Никого не съжали.
Върбата плака с глас, нечута.
Брезичките проскръцваха: «Уви...
Защо не поваля минута?»
Петър Алипиев
Дождь в июле
Порхнуло с криком. Высоко
застыла молния. Вся зелень
на миг вдохнула глубоко,
едва дышавшая доселе.
И дождь заляпал: лей до дна!
Цвет, лист по стойке: не обманет?
Вдруг тьма отчалила, полна,
оставив пустошь ожиданий,
не пожалев, не пожелав...
Рыдала ива тихо, тихо.
Берёзка скрипнула: «Дела
у ней, у нас—
жарынь и лихо...»
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Свидетельство о публикации №117101710683