Юбилей

Автор: Генка Богданова

Рики, иде ми да пея!
Поводът ли? Юбилея
на любимия ми дядко.
Чуй,разказвам ти накратко!
Не, ще почна отдалече.
Правят, братко, месец вече,
вкъщи някакви промени.
Не споделяха със мене,
но разбрах, че готвят нещо.
Посред лятото горещо
баба много бе припряна.
Бърза,чисти - все засмяна.
Носи някакви пакети ,
украсени със превзети
пъстри панделки красиви.
А в очите й игриви
светят някакви искрици –
като палави звездици.
С Рина питахме се ние:
-Що ли в тез пакети крие?
Шиеха се  тоалети – 
е, без лъскави паети,
но красиви, даже - “шик”
/на модата - последен вик/ 
Леля пишеше покани,
май за гости - все отбрани…
А щом луната се усмихнеше
и света за сън притихнеше,
баба от леглото ставаше –
тихо, тихичко – внимаваше
дядо Ангел да не буди.
Ние с Рина като луди 
покрай нея се въртяхме,
скрити гледахме, слухтяхме... 
Чудехме се:”Що ли пише?
И защо така въздиша
като ученичка млада?
Виждахме я, че не страда.
Но на мене ми се струваше,
че нещо силно я вълнуваше.
После , Рина се досети:
- Баба пише май куплети?
- Но на кой ги посвещава
баба,че така внимава
никой  да не се досети?
- За кого са стиховете?-
Рина даже стана мнителна:
- Бенджи, баба е съмнителна.
Виждаш, прави тайно нещо.
Май ще става тук горещо?
Тъй ме разтревожи Рина!
Но тринайсти юни мина,
а пък следващия ден
бил на дядо ден рожден.
Слушах дядо да въздиша:
- Юбилей! Шейсетгодишен!
Радостен  и... малко тъжен.
Но да кажа аз съм длъжен,
че не се усещам стар!
Имам си безценен дар:-
съпруга мила, обичлива,
нека ми  е здрава, жива!
Имам любовта безкрайна
на децата всеотдайни.
И приятели чудесни -
с тях и във беда е лесно.
И накрай не ще подмина
нито Бенджи, нито Рина –
нашите любимци славни,
мили, весели, забавни.
Ах, приятелю чудесен,
туй звучеше като песен!
Вярвай ми, любов такава,
със любов се заслужава!
Нито веселите песни,
нито танците чудесни,
нито виното шумящо
после в чашите искрящо –
нищо друго аз не помня.
Само тия думи скромни,
с обич силна заредени,
ще запазя вечно в мене!

Чао,Рики! Да си жив!
Твоят Бенджи, тъй щастлив!