Червенко Крумов. Общежитие

Внезапно вечером остались мы без тока...
И наша комната - как одинокий белый катер -
поплыла куда-то в темноту. Острым ногтем
по окну ветер непонятный стал царапать.

Молчанье разделили мы друг с другом,
как делят хлеб с попутчиком случайным.
Молчал наш чайник, сжав сердито губы,
безмолвно так же остывал и чай в нём.

Молчал будильник. Радио - молчало.
Витали наши души в тишине.
Укрыла плечи невесомым одеялом
ночь - от земли в двенадцать этажей.

В карнизе ветер прищемил свой ноготь,
мы вспомнили - огонь от спичек ожидал.
Хорошо, что вечером остались мы без тока -
сигарета на двоих одна, мрак обожгла.

перевод с болгарского
2013


    О Б Щ Е Ж И Т И Е

Защо ли спря внезапно тази вечер токът...
И стаята ни - като бял самотен катер -
отплува някъде във тъмното. Със остър нокът
прозореца застърга непонятен вятър.

Мълчанието поделихме помежду си
подобно хляб, заситил пътника случаен.
Мълчеше чайникът, свил сърдито устни,
и молчаливо стинеше във него чаят.

Мълчал часовникът. Радио - онемяло.
Душите ни витаеха във тишината.
По раменете ни наметна тънко одеяло
нощта - дванадесет етажа над земята.

В перваза вятърът заклещи своя нокът
и спомнихме си - във кибрита огън чака.
Добре, че спря внезапно тази вечер токът -
цигарата за двама ни една, опари мрака.