Сергей Мнацаканян Хорошо посидеть на дворовой скам

„ХОРОШО ПОСИДЕТЬ НА ДВОРОВОЙ СКАМЕЙКЕ...”
Сергей Мигранович Мнацаканян (1944-2021 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ДА ПОСЕДНЕШ НА ДВОРНАТА ПЕЙКА ДОБРЕ Е

Да поседнеш на дворната пейка добре е,
просто тъй – кротко да поседиш,
да не си касиер стиснат, да остарееш,
без копейките си да броиш...

И добре е душата докрай да е лека,
без тъгата покой да гнети,
и добре е над тленна съдба на човека
волен облак без цел да лети.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Мнацаканян
ХОРОШО ПОСИДЕТЬ НА ДВОРОВОЙ СКАМЕЙКЕ...

Хорошо посидеть на дворовой скамейке,
просто так – ни куда, ни зачем,
хорошо поседеть, не считая копейки,
как считает скупой казначей…

Хорошо, что душе до скончания века
незнакомы покой и тоска,
хорошо, что над бренной судьбой человека
так бесцельно летят облака.




---------------
Руският поет и писател Сергей Мнацаканян (Сергей Мигранович Мнацаканян) е роден на 4 август 1944 г. в Москва. Първото му отпечатано стихотворение е от 1969 г. във в. „Московский комсомолец”. През 1969 г. излиза и първата му книга със стихове. Публикува поезия в издания като „Новый мир”, „Юность”, „Литературная газета”, „Комсомольская правда”, „Нашей улице”, „Вестник Европы”, „Дружба народов”, „Дети Ра”, „Зинзивер” и др. Член е на Съюза на писателите на СССР (1974 г.), на Съюза на писателите на Москва, Съюза на журналистите на Москва и Международния ПЕН-клуб. Автор е на над 20 книги с поезия, проза и литературни портрети, сред които стихосбирките „Вздох” (1980 г.), „Высокогорье” (1981 г.), „Сестра милосердия” (1982 г.), „Угол зренья” (1986 г.), „Автопортрет” (1986 г.), „Зимняя философия” (2004 г.), „Русский палимпсест” (2005 г.), „100 стихотворений” (2012 г.), „Дагерротипы” (2014 г.), „Незримые сети” (2015 г.), авторската литературна поредица „Малое Семикнижие” (1998-2003 г.), книгите с литературни портрети и документални художествени изследвания „Ретроман, или Роман-Ретро: Мемуары поэта” (2011 г.), „Великий Валюн, или Скорбная жизнь Валентина Петровича Катаева. Роман-цитата” (2014 г.) и др. Умира на 29 юни 2021 г. в Москва.