Николай Лилиев. Мои строки отроги безумья...

Безнадеждни са моите думи,
безнадеждна е мойта любов,
моя стих е лъча на безумие,
мойта песен е горестен зов.

В самотата на морната утрин
гасне моята мъртва звезда
и душата ми, трепетна лютня,
безприютна трепти и ридай.

Николай Лилиев


Мои строки– отроги безумья,
моя песня– полынь мурава:
в коловерти на торге и глуме
безнадёжны любовь и слова.

Гасит звёздочку серое утро.
Моя лютня, как на смерть дрожа,
от тоски без тепла и приюта
одинокая плачет душа.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии