Дамян Дамянов. Реплика
Добре че нямам нищо общо
със битките ви за престол —
престолът ми, единствен още,
са мойта маса, моят стол.
И мойте ордени и звания
лежат в долапите ми в прах,
а по душата всички рани
са най-същинските от тях.
И най-същинския ми пост бе
сълзата чиста над листа,
с която пращах весел поздрав
на хората и на света.
Да, много истини спестих аз,
но и лъжа не изтървах!
Затуй не ме обезглавиха —
обезглави ме моят страх.
Обезглави ме мойта слабост.
и още хиляди неща.
Че със стиха си вадех хляб, а
освен поет съм и баща.
И не от своя стих съдбовен
срамувам се и тръпна цял,
а да не би със хляб отровен
да хранех своите деца.
Дамян Дамянов
Реплика
Несовременно непричастный
к чернильной битве за престол,
я ремеслом и домом счастлив
на все писательские сто.
Мои забытые награды
по долгим ящикам лежат:
душа регалиям не рада
природной честью дорожа.
Слезою чистою умытый,
как вы, за кислый виноград,
поэт в миру, не грешный мытарь,
я сочинять и только рад.
Я зарабатывал не ложью,
но голой правды не трубил
из страха, слабости быть может,
себе порой за то немил,
и потому в живых остался
у них, не в вашенском плену,
бумажным груздем не назвался,
и не пошёл как те ко дну.
В обойме дел и обстоятельств,
как все вокруг смирен и тих,
я за своё привык бояться,
но не стыжусь стихов моих.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Свидетельство о публикации №117101111514