Биньо Иванов. До мартовской травы

До другата трева

До другата трева на мартеница ахнала
довиждане и всичко хубаво на всичко.
Дошъл е вятъра до края на гората,
разплетени са шепа паяци жестоки,
развързани са девет клони удушвачи,
а другите остават, защото няма време,
до другата трева довиждане и всичко.

До сто години дишах, до сто и петдесет,
но леко съм тъгувал, почти не съм горял,
и лакът съм порасъл, и педя път съм имал,
и колко съм бил верен, неверен и еднакъв?
Остава много нещо, защото няма време,
до другата трева довиждане и всичко.

Средречна песъчинка, светило на небето,
нахапана малина, ужилена забрадка,
начукан боб разсеян и лодка за морето,
и радио в ухото на тъжния съсед,
до другата трева довиждане и всичко.

(Ти падаш върху мене, черго, изтъкана
от януарски облак и вятър, свирил в лед
 и всичко пак си идва, но ме заобикаля)

до другата трева,
до другата трева.

Биньо Иванов


До мартовской травы

До мартовской травы, до аховых мартениц,
до встречи и всего хорошего незлому.
Уж ветер долетел, надул опушку леса,
рассыпана щепоть голодных паучих,
распутан еж ли ёрш, колтун девятый,
десятый на виду, да времечко ушло
до мартовской травы, до встречи и всего.

Я сотню лет тянул, тянулся полтораста,
да мало горевал, без дыма не горел,
на локоток подрос, дорогу мерил пядью,
был верен, изменял, и равнодушен был.
Осталась уйма дел, да времечка не стало
до мартовской травы, до встречи и пока.

Песчинка с дна реки, небесное светило,
малинка недоед, косынка неразвяз,
по доскам толокно и лодочка морская,
наушники в ушах тоскливого соседа
до мартовской травы, до встречи и всего.

(Что стелешься по мне, суровая рогожка
из посвиста во льду и тучи января?
И всё путём своим, меня не задевая.)

до мартовской травы,
до мартовской травы.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы