Намери ме случайно в ранно лято
и ме плени със сините очи.
У мен затрепка чувство непознато…
В сърцето ми любов се зароди.
Звездите вече мигат по- омайно.
Луната се подпира върху нас,
за да узнае нашите нежни тайни,
изречени в моменти на екстаз.
Животът пари в твоите дръзки пръсти.
Събличал си по няколко луни.
Сега до тебе две луни са само,
но разсъбличаш само мен, нали?
Литатру
8.10.2017 г. 19:10 ч.
София
Луни
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2017
Свидетельство о публикации №117100809083
Свидетельство о публикации №117100809083
Рецензии