И тази нощ заспивам пак без тебе.
Не се яви дори във моя сън,
а утрото, прокраднало се в мене,
ме буди гузно със възторжен звън.
Над мен придърпа облаци с копнежи -
в едно с усмихнатото ни небе,
а врабка – закопняла – се разнежи
и пи с врабец от моето кафе.
Настана чудо – шеметно и лудо.
Дори южнякът странно зашумя.
Дали пък пролетта направи чудо,
та в мен отново цъфна любовта.
*
Облаци с копнежи
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2017
Свидетельство о публикации №117100607011
Свидетельство о публикации №117100607011
Рецензии