Щом дойде снегоядът бесен,
снегът се свива в малки топки.
Пък той, понеже си е весел,
със тях играе като с котки.
А слънцето му се усмихва.
Събуден ежко се разкихва.
Художник – цветен - се вълнува,
започва пролет да рисува.
На листче първо я скицира.
Кокиче бяло му позира
съвместно с перест минзухар
и със иглика за другар.
Изтъпан;х се между тях.
С художника направих грях…
Накичи ме със теменуга
и после… взе ме за съпруга.
И тъй до днес, рисува той
ту пролетта, ту късен зной,
а сред цветята в своята скица,
рисува мен – като светица.
17.02.2017, 10:30 ч.
Когато си обичана
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2017
Свидетельство о публикации №117100610836
Свидетельство о публикации №117100610836
Рецензии