Георги Рупчев. Уличные кошки

Улични котки

Ръждивият дъжд пренебрегва сезоните
и разрязва с триона си въздуха.
Край армии– храсти подкастрени рози,
котараците улични плъзват.

Ръждивият дъжд, който спира над будките,
свойте шарени лампи запалва
над сгради, трамваи и радости блудкави,
и се кълчи и плиска нахално.

Издират небето два котешки нокътя.
Като в баня голямо е ехото.
Градът, сякаш гледан с концертен бинокъл,
е подскачащ и гъвкав, мяукащ и крехък е.

Колите политат– как бързо пролазват!–
фокусират дъждовната оптика.
Над парка е легнал замислено залезът
като труп на прегазена котка.


Уличные кошки

Ржавый дождь контрсезонно
воздух надфилями. Коты
расползаются по газонам
прячась в розовые кусты.

Небо вспарывают когти–
эхо банное жесть, ау.
Город словно в теабинокле
зыбок, гибок, прыгуч, мяу.

Над трамвайно-людским блудом
жгутся пёстренькие огни.
Отпилил как помыл посуду–
истерично ополосни.

В блёстках радуг стёкла. Будки
метят веером кто? Авто.
Запад пьяно задумчив, будто
давлениною сыт котов.

перевод с болгарского  Терджимана Кырымлы