Александра Паркау Пускай мои стихи не создадут эпо

Из стихотворения „ПУСКАЙ МОИ СТИХИ НЕ СОЗДАДУТ ЭПОХИ...”
Александра Петровна-Нилус Паркау (1887-1954 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МАКАР ЧЕ СТИХОВЕТЕ МИ НЕ СА ЕПИЧНИ

Макар че стиховете ми не са епични
и нямат нови форми с жарки откровения,
събрах печал, мечти, съмнения, въздишки
на гинещите с мен трагични поколения.

На всички тез, които възприеха мрачно
култура стъпкана на развенчано слово
и с мен изхвърлени са от вълни кипящи
на миналото над мъртвешката основа.

Аз мисля с мислите им, в думите им мост съм,
от простичък език на руска реч привлечен:
по древен образец гласежът му е родствен
на бъдните зори с далечните предтечи.

Той с думите си преживявания вихри,
които в роден град, сред родните простори
в съзнанието детско с въздуха попихме
и в ромона на плавен разговор говорим...


Ударения
МАКАР ЧЕ СТИХОВЕТЕ МИ НЕ СА ЕПИЧНИ

Мака́р че сти́ховете ми не са́ епи́чни
и ня́мат но́ви фо́рми с жа́рки открове́ния,
събра́х печа́л, мечти́, съмне́ния, възди́шки
на ги́нештите с ме́н траги́чни поколе́ния.

На вси́чки те́з, кои́то възприе́ха мра́чно
култу́ра стъ́пкана на развенча́но сло́во
и с ме́н изхвъ́рлени са от вълни́ кипя́шти
на ми́налото над мъртве́шката осно́ва.

Аз ми́сля с ми́слите им, в ду́мите им мо́ст съм,
от про́стичък ези́к на ру́ска ре́ч привле́чен:
по дре́вен образе́ц гласе́жът му е ро́дствен
на бъ́дните зори́ с дале́чните предте́чи.

Той с ду́мите си преживя́вания ви́хри,
кои́то в ро́ден гра́д, сред ро́дните просто́ри
в съзна́нието де́тско с въ́здуха попи́хме
и в ро́мона на пла́вен ра́зговор гово́рим...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александра Паркау
ПУСКАЙ МОИ СТИХИ НЕ СОЗДАДУТ ЭПОХИ...

Пускай мои стихи не создадут эпохи,
В них нет ни новых форм, ни жгучих откровений;
Я собрала печаль, мечты, сомненья, вздохи
Трагично гибнущих со мною поколений.

Всех тех, кто воспринял в своеобразной раме
Культуры попранной развенчанное слово
И выброшен со мной бурлящими волнами
В мертвеющую гладь недвижного былого.

Я мыслю мыслью их, я говорю  их словом,
Нехитрым языком спокойной русской речи:
Старинным образцам он родственен во многом,
И далеки ему грядущих зорь предтечи.

В нем только те слова и те переживанья,
Что в городах родных, среди родных просторов
Вобрали с воздухом мы в детское сознанье
В журчаньи медленном обычных разговоров…

               1937 г.




---------------
Руската поетеса и писателка Александра Паркау (Александра Петровна-Нилус Паркау) е родена през 1887 г. в гр. Новочеркаск, Ростовска губерния. Завършва гимназия в гр. Тифлис, днес Тбилиси в Грузия. През 1916 г. емигрира в Китай. В дома й в гр. Харбин се организират първите събрания на поетите от литературното обединение „Молодая Чураевка” и литературния кръг „Среда”. Пише стихове на руски и на френски език. Публикува стихотворения, разкази и фейлетони в емигрантски списания и вестници като „Рубеж”, „Русское слово”, „Русское обозрение”, „Шанхайская заря”, в колективния сборник „Багульник” и др. Превежда английска и френска поезия, през 1928 г. в нейни преводи излиза книгата на Пол Жералди „Я и ты”. От 1933 г. живее в гр. Шанхай. След Втората световна война се връща в Русия. Авторка е на стихосбирките „Огонь неугасимый” (1937 г.) и „Родной стране” (1942 г.). Умира през 1954 г. в селище в Казахстан.