Днес музата прекърши моето перо
и си отиде горда, непокорна.
Осиротя напълно бялото зебло.
В сърцето плаче болка непритворна.
Без муза не нанизвам буквите във стих.
Затъвам бавно в нисшата на Удзи.
Измъкване не може и дори – не бих,
тъй като стиховете ще са гузни.
Но стига с тази безпределна празнота!
Когато Удзи- то премине в Тайдзи,
ще грабна бързо Ин и Ян- а за врата
и строго ще поискам нови музи.
От Ян и Ин получих музи – точно три.
Помагат ми безспирно, неуморно.
Твориме музика, рисунки - в чудно Хи,
а стиховете - пеем ги в мажорно.
Музите удзи и тайдзи
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2017
Свидетельство о публикации №117092609609
Свидетельство о публикации №117092609609
Рецензии