Седиме двамата във бара.
Оглеждам през кълба от дим
на неугаснала цигара –
лицето ти. Перфектен грим!
Усмивката ти – като блясък
от слънчев лъч. Изгря за миг,
но е без тръпка, като плясък –
фалшива, кратка като вик.
Надеждата ми все се спъва
в безизразното ти лице,
а келнерът напразно сгъва
салфетката като сърце.
И пак – коняк, и пак – цигара,
и дим… под форма на сърца,
една разплакана китара,
до мене – ледена жена
и … пустош в клета ми душа…
В бара - пустош в моята душа
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2017
Свидетельство о публикации №117092609577
Свидетельство о публикации №117092609577
Рецензии