Белла Ахмадулина - По улице моей...

Белла Ахмадулина (1937-2010)
По улице моей...

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

По улицата моя...

По улицата моя кой ли път
приятелските стъпки отминават.
И край прозореца зад тъмен кът
аз чувам ги как бавно отшумяват.

На моите приятели дома
немей - ни музика, ни песен,
единствено девойки на Дега
като преди перата местят.

Е, що пък, що пък, да не будим страх
у беззащитните във нощи тъмни.
Предателството тайнствена е страст,
очите ви ще заслепи напълно.

О, самота, с характер строг и груб!
Просветват искри в твоя кръг железен,
студено се затваря твоят кръг,
не вярваш в уверенията лесни.

Повикай ме и ме възнагради!
От теб помилвана, на теб любима,
ще се теша на твоите гърди,
и в ледена прозрачност ще се мия.

На пръсти да съм в твоята гора 
и с бавен жест накрая да намеря
листо, до мене да го прибера
и самотата да е рай за мене.

Ти дай библиотечна тишина,
концерти със класически мотиви,
и - помъдряла, ще се утеша,
не ще си спомням мъртви, нито живи.

И ще позная мъдрост и скръбта,
предметите тъй близки ще усетя.
Природата до мойте рамена
за детските си тайни ще ми шепне.

Тогава чак - през мрака, през сълзи,
през миналото бедно и невежо
другарите с прекрасните черти
ще се явят отново в образ нежен.

1959
Превод: Мария Шандуркова, 23.09.2017 г.

-----------------------------------------

По Улицата мОя кОй ли пЪт
приЯтелските стЪпки отминАват.
И край прозОреца зад тЪмен кЪт
аз чУвам ги как бАвно отшумЯват.

На мОите приЯтели домА
немЕй - ни мУзика, ни пЕсен,
едИнствено девОйки на ДегА
като предИ перАта мЕстят.

Е, щО пък, щО пък, да не бУдим стрАх
у беззащИтните във нОщи тЪмни.
ПредАтелството тАйнствена е стрАст,
очИте ви ще заслепИ напЪлно.

О, самотА, с харАктер стрОг и грУб!
ПросвЕтват Искри в твОя крЪг желЕзен,
студЕно се затвАря твОят крЪг,
не вЯрваш в уверЕнията лЕсни.

ПовИкай ме и ме възнаградИ!
От тЕб помИлвана, на тЕб любИма,
ще се тешА на твОите гърдИ,
и в лЕдена прозрАчност ще се мИя.

На прЪсти да съм в твОята горА 
и с бАвен жЕст накрАя да намЕря
листО, до мЕне да го приберА,
и самотАта да е рАй за мЕне.

Ти дАй библиотЕчна тишинА,
концЕрти със класИчески мотИви,
и - помъдрЯла, ще се утешА,
не щЕ си спОмням мЪртви, нито жИви.

И ще познАя мЪдрост и скръбтА,
предмЕтите тъй блИзки ще усЕтя.
ПрирОдата до мОйте раменА
за дЕтските си тАйни ще ми шЕпне.

ТогАва чак - през мрАка, през сълзИ,
през мИналото бЕдно и невЕжо
другАрите с прекрАсните чертИ
ще се явЯт отнОво в Образ нЕжен.

-----------------------------------------

По улице моей...

По улице моей который год
звучат шаги - мои друзья уходят.
Друзей моих медлительный уход
той темноте за окнами угоден.

Запущены моих друзей дела,
нет в их домах ни музыки, ни пенья,
и лишь, как прежде, девочки Дега
голубенькие оправляют перья.

Ну что ж, ну что ж, да не разбудит страх
вас, беззащитных, среди этой ночи.
К предательству таинственная страсть,
друзья мои, туманит ваши очи.

О одиночество, как твой характер крут!
Посверкивая циркулем железным,
как холодно ты замыкаешь круг,
не внемля увереньям бесполезным.

Так призови меня и награди!
Твой баловень, обласканный тобою,
утешусь, прислонясь к твоей груди,
умоюсь твоей стужей голубою.

Дай стать на цыпочки в твоем лесу,
на том конце замедленного жеста
найти листву, и поднести к лицу,
и ощутить сиротство, как блаженство.

Даруй мне тишь твоих библиотек,
твоих концертов строгие мотивы,
и - мудрая - я позабуду тех,
кто умерли или доселе живы.

И я познаю мудрость и печаль,
свой тайный смысл доверят мне предметы.
Природа, прислонясь к моим плечам,
объявит свои детские секреты.

И вот тогда - из слез, из темноты,
из бедного невежества былого
друзей моих прекрасные черты
появятся и растворятся снова.

1959
Фото: Белла Ахмадулина - студентка