Грамофонна плоча на синатър
и се кандилкам уморено,
а на любовното тегло
аз пак си гледам натъжено.
Така ще бъде, може би
и утре, в други ден… до края?...
При мене, мила, щом не си,
ще чезна бавно, аз си зная.
Нощта е снежна и не спи.
В комина свири режещ вятър.
В локала грамофон върти
прастара плоча на Синатър.
Навън фъртуната фучи.
В сърцето ми е люта зима.
Дори и кучето мълчи
с тъга по теб, неотразима…
Върни се и не се сърди!
Човек без грях не съществува.
Дори и огъня греши –
ту ни изгаря, ту вълнува!
Автор: Величка Николова -Литатру1
Снимка -Фейсбук.
Свидетельство о публикации №117092209965
Но если отталкиваться от классического построения стиха, то во 2-й строке должно быть 8 слогов, как и в 4-й. Такая же штука с 5 - 7 строчками. Иными словами, ритм не держишь. Но сейчас и у нас в литературном институте преподают аритмию: мол, пушкинские метры отжили своё.
Тоха Моргунов 23.09.2017 01:28 Заявить о нарушении
Величка Николова -Литатру 1 23.09.2017 05:59 Заявить о нарушении