Нощта се е свила – досущ като мен.
Луната с рога я пробожда.
А вътре в сърцето ми - стон вледенен,
напира навън да прохожда.
Щурче ме развлича с концерти от Бах.
Но болката, зла, невидима -
в душа ми примряла, се гърчи от страх,
че вече не съм ти любима.
Свири, пей безспирно, любимо щурче!
Просторът със струни раздирай!
Светкавици пращай при мен, само че
и ти - от любов не умирай!
Автор: В. Николова -Литатру1
Щурчето и Литатру
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2017
Свидетельство о публикации №117092209935
Свидетельство о публикации №117092209935
Рецензии