Атанас Далчев. Родине

Към родината

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.
 
И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.
 
Да търси, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

Атанас Далчев


Родине

Тебя как мать не выбирая,
родился летом я однажды.
Люблю тебя, едва вторая,
моя единственная дважды.

Болгарин я не славы ради,
моя единственная вила.
забыть, прости меня, не ладен
слепое войско Самуила.

Твоё страданье разделивший,
судьбой утешусь хоть бескрылой:
по мне труда нет счастья выше.
Герои будут ,есть и были.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии