Дамян Дамянов. Отшельник в келье без иконы...

Живях почти като отшелник
във манастир и глух, и тих,
но без икони. В празник, в делник.
И вярата си не смених.

Признавам, може да е грешна,
бълнуване, напразен сън,
но да й изменя е смешно.
Изменник просто аз не съм.

Дори и фанатик да бъда,
е по-добре. Във тоз затвор
мен стига ми една присъда.
Не искам другата— позор.

Дамян Дамянов


Отщельник в келье без иконы,
я по уставу жизнь прожил:
по монастырскому закону
шёл напрямик сквозь виражи.

О вере мне: "Она с изъяном,
да не одним". И я такой:
тружусь, не ровня обезьянам,
а в гроб улягусь на покой.

По ней живя, о ней же споря,
я твердолоб, упрям и горд:
довольно веры приговора,
чем ваш позор и самоторг.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии